Простори

Откровение

Не бих желал да съм безсмъртен,

а само син на таз земя -надвил

беди, съдбовен тътен, но пак

изправен да стоя.

Не казвам, че живях безгрешно,

че само слънце съм видял, животът

ми не бе предрешен изцяло като

гълъб бял.

Не споря - бил съм като всеки: с

успехи, трудности, беди в

житейските безброй пътеки

откакто аз съм се родил.

Не плача за пропуснат случай,

когато нямал съм късмет, че

рядко само съм сполучил да

бъда някъде отпред.

Запомнил съм добро и лошо,

любов и труд, роса и кал.

Дори повторно, ако можех,

живота си бих тъй живял.

08.07.2004 г.