Следите на народната песен в модерната българска литература

Съдържание:

Увод: Паметта на модерната българска литература за фолклора

І. Различни и несъвместими

ІІ. Събирането им в литературно-критическите интерпретации

ІІІ. Литературните свидетелства: Възрожденската литература открива фолклора. – Страстно възжеланото единение с фолклора. Първи поетически антологии на българския фолклор. – Чудото на фолклора – аурата на творбата.

Традиция и модерност: народната песен в естетическото съзнание на модернистите от кръга “Мисъл”

Пенчо Славейков и популяризирането на българския фолклор на английски

След Петко-Тодоровата «Змейова сватба»: мотивът за змейово либе в различни жанрове и на сцената на театъра

“Ветрената мелница”, Елин Пелин: изгубеният рай на приказките

Разчита ли днешният читател знаците на фолклорно-митологичното?

Единство на художественото внушение с митологичното възвеличаване.

Повествователна техника. Фолклорно-митологични елементи в изграждането на персонажите. – Опоетизираното фолклорно предание.

“Змей”, Антон Страшимиров: нощните митове и неврастенията на нощното писане

Темперамент и стил. – Нощните сюжети на страха. – Ритъмът на писането: парабола и повторения. – Диалогът: накъсаното говорене. – Страхът: сюжет или лирична тема. – Светлината на литературното повествование. – Образът на змея. Демистифициране на фолклорно-патриархалния свят и на митологичното. Ремитологизация на образа.

Елегичен авангард: вариацията “Гроб” от “Иконите спят” в няколко ракурса

В и Извън цикъла „Иконите спят”. - В контекста на поетическите клишета и на сантименталните читатели. - В контекста на литературно-критическите интерпретации на цикъла. - Родовете и страстите на лирическата субектност

“През чумавото”, Йордан Йовков: фолклор, литература, история

І. Забулената тайна на брака и любовта: Магиката на народнопесенните мотиви. – Литературната структура: религиозно-християнски и екзистенциални опори на сюжета; фолклорна балада и баладична поетика; литературни интертексти и интратексти. – Забулената тайна

ІІ. Булото на историята

Фолклорни мотиви при Анна Карима

В сянката на канона. – По своя път към фолклорните мотиви и към читателите. Развенчаването на фолклорното: от битовите употреби към житейското изпитание и просветлението. Езиците и моделите за фолклорното.

Стилизации по фолклорни мотиви през 1930-те: художествени и идеологически контексти на Каралийчевите фолклорни мотиви (1925-1932)