Единствено бягство. Скандалът на мълчаливите бягства през строго охраняваните граници на тоталитарната държава

Маршрутите на емигрантите и тяхното писане обезмислят границите, защото показват, че границите са преодолими и че всяка раздяла е нова свобода. Те правят по-остро усещането за разделенията и все пак с прехождането от единия в другия лагер и после обратно ги заличават. Това знание обаче има цена и тя е платена с възвръщането към още по-изначалното разделение, невидимо на повърхността, между материалното и идеалното, между решимостта на политическите или идеологическите дилеми и нерешимостта на нравствените избори на аза. Heщо повече, биографичният им път достига до точката на самоизолацията на аза, до безостатъчното разделение между аз и история, а в двубоя на аза с историческата и социалната лъжа и насилие няма победители – само пожертвани и провали. Свръхнапрежението на това знание избива в самоотричане на самото писане: „Май че сме по-малко литератори, отколкото се считаме, и май че литературата не ни прави толкова благородни, колкото ни се ще" (Д. Бочев, „Междинно кацане"). Тяхното писане превръща Константин-Павловите декоративни рибки в акули, които пропукват стъклените съдове на литературата и разтварят хищните си челюсти, преди да издъхнат, загребвайки въздух с хрилете си.

„Този разказ е посветен на мълчаливите бегълци през границите на тоталитарния режим, през разделенията, преградите, времената. Вдъхновение ѝ са литературните разкази на принудителните български емигранти от отминалата историческа епоха. Тук няма да има политически заклинания или присъди - за това критическата ни история вече се произнесе. Има удивление от човешкия опит и от взрива на творческата енергия на 1960-те, на едно поколение, поставящо нови начала, към които днешното ни време, загубило запаса си от енергия и нови идеи, търси обратния път.”

- Из книгата