Вечерен тромпет. Честен кръст

Всяка отронена дума е отговор. Въпросът може и да не бъде зададен. Откакто е проговорило, човечеството всеки ден прибавя милиарди думи към безкрайното си единно изречение. Говорено е толкова много и толкова малко е казано...

Всички знаем, че тайните живеят в тишината. Неистовото човешко говорене е нашето богоборческо несъгласие. Искаме истината. Но на всички езици истината е другото име на тайната. А и тайната, и истината не разбират нашите думи. Техният майчин език е мълчанието. Само Поетът, докато нощем спи, изучава скрития му смисъл! И отворил тайната на малката троха, разказва ни свещената й притча. Да слушаме поетите, макар те винаги да са ни казвали все същото: не истината в нас, а ние в истината.

Владетел на думите и на пръсти пред смисъла, поетът няма нужда от въпроси. Той за всичко сам се е попитал.