Ти си следващият

„Ти си следващият!“ Какво е това? Проклятие? Предупреждение? Прозрение? Презрение?... В този вик на Марат не се ли издава законът за вселенското възмездие? … Ти, приятелю, си само следващият! Ти си следствието, което ще стане причина“. С тези думи Любомир Левчев отново въвлича читателите в своя роман от спомени, за да им довери някои от най-паметните срещи в живота си – тези с Владимир Висоцки, Евгений Евтушенко, Андрей Вознесенски, Кармело Гонзалес, Людмила Живкова, Юлия Кръстева и др. Авторът споделя важни моменти от живота си, като пътуването си в Германия, където за пръв път издават негова книга извън пределите на родината и престоя си в с. Баня, където е изпратен да „изучава живота“ за няколко месеца. Левчев разказва и за приятелството си с Георги Марков и техните забавни планове да емигрират заедно в Италия. С особен политически и човешки драматизъм е наситено пътешествието му до Латинска Америка, срещите му с Фидел Кастро, Анжела Дейвис, Луис Корвалан, Салвадор Алиенде и др.

Позициите, които заема Левчев, му дават възможност да наблюдава и рисува живота чрез контакти, приятелства, пътувания по света и срещи с големи личности. А пътните дневници, които си води, му помагат да възкреси събитията с историческа точност. Периодите на принудително или потърсено от него усамотение правят от романите му лирични дневници и философски размисъл за съдбата на идеите. „Убий Българина“ е книга за началото, която е застигната от това, което предсказва. „Обещаното продължение започна да става все по-химерично и същевременно – единствен смисъл за мен. Сега, ако бях оцелял, ако бях устоял срещу убийствените лъжи и клевети, в които ме погребваха жив, трябваше да продължа...“, споделя Любомир Левчев в „Ти си следващият“. Романът „Панахида за мъртвото време“ е третата изповед на писателя, който признава, че „вероятно до края на дните си ще стоя сам между това, за което съм писал, и това, за което никога няма да успея“.