Стихотворения

Носител на националната награда за поезия "Иван Николов" 2014г.

SPLEEN

Бях забравил, че един приятел е умрял. Ходих да го търся в бара, където винаги седи следобед. Нямаше го в бара и - не знам защо - се натъжих; но - като видях редовните лица на всички, не бих помислил, че нещо лошо се е случило. Затова аз седнах на любимия му стол, зачаках. В мен плуваше уискито като червена рибка, около мен като мухи кръжаха миглите на няколко момичета... После си платих - прибрах се във палтото си. А за неговата смърт си спомних през нощта — тялото си спомних. И съжалих сам себе си. Защото аз съм мъртъв също. Aз съм труп в прекрасно здраве! На 26 съм толкова завършен във въздушната си, цяла самота, сякаш отдавна съм умрял и съм забравил... И Всяко мое чувство днес е като спомен за умрял приятел.

Васил Балев