Вапцаров отблизо

Книгата разказва проблемно, а не хронологично за живота на Вапцаров.

Подробно са разтълкувани версиите за смъртта му. Той не е убит заради гора – 12 500 декара, купени от Фердинанд през 1915 г. , които след дълга административна одисея остават държавни през 1933 г. Царят запазва добрите си отношения с Йонко до смъртта му през януари 1939 г. Борис III e отказал да помилва сина му въпреки молбите на майката – баба Елена( има две версии – лично или чрез секретаря си Георги Ханджиев). За него е молил и един от най-добрите приятели на Величеството – Елин Пелин, изпратен от „трудовоборчески писатели“ ( кръга около списание „Кормило“). Провинението е било тежко – Вапцаров е съветски агент. Не е било необходимо да е член на БКП, за да участва в като сътрудник в подривната комисия към ЦК. Те – Вапцаров, Атанас Романов и членът й Петър Богданов, са били полулегални. Всеки от конспирацията е знаел жилището им и оттам истинската им самоличност. Детайлно са коментирани промените в ЗЗД( Закона за защита на държавата). Борис III e следил отблизо делото срещу ЦК от 1942 г. и е спасил групата на Трайчо Костов ( в нея влизат и Иван Масларов и Никола Павлов-Комара). Костов и Масларов са осъдени не по ЗЗД, а чл. 62 на по-лекия Наказателен закон. Цярят е водил двойнствена политика на невоюващ съюзник на Тристранния пакт, обявили сме символична война на САЩ и Обединеното кралство, но само имаме окупационни войски в Сърбия и Гърция.

Вапцаров е български поет, защото пише на родния си език, въпреки че под влияние на Коминтерна се самоопределя като македонец по националност. Да пропише и на новия език му пречи банско-разложкият диалект, който е към рупските. Докато Венко Марковски в София и Блаже Конески в Скопие през това време започват да го създават. Основата са централните македонски говори – Прилепски, Битолски, Тиквешки, Велешки. Тази идея тръгва още от Кръсте Мисирков . През 1903 г. той издава брошурата „За македоцките работи“ и макар през 1907 г. да се отказва от нея, тя си остава настолна книга за отцепниците.

За Вапцаров жената на живота му си остава Бойка. Макар и да са мислили за развод. И че след разстрела му се превръща във „веселата вдовица“ , защото търсела забрава, според думите й.

Популяризирането на Вапцаров като поет започва след статия от Емил Петров във вестник „Литературен фронт“ от 20 януари 1946 г. – „Едно динамо, което не работи“. ( Т.е. че трябва да го използват за пропагандна цел.) Това е казано най-напред от Марин Георгиев в интервю за вестник „Хасковски вести“ от 22 октомври 1993 г., взето от автора на книгата Евгени Христов.