Провинции

Точно заради трите поетични книги на Кирил Василев има смисъл да се върнем отново към понятието за философска поезия. Той не е сам в това поле, но при него най-силно се откроява тази дързост на постхристиянския поет и мислител „да поздравява ведро празнотата.“... Той има и другото - големия художествен талант, интуицията за приличие и уместност. Кирил Василев се превръща днес във водач на поетите от средното поколение.

Ани Илков

Пред изличените граници на Рим и Вселената, където всяка точка може да се разглежда като център, тъй като периферията е станала безкрайна, привичният стоически жест на модерността е време да отстъпи на едно състрадание към твърде човешката смъртност на всичко и на един размисъл за нищото след нищото. Провинции дефинира това постмета-физично състояние като споделеност на безименната свобода на едно мъртво римско дете от Дакия, един леяр от Курило, слънцето, черните дупки.

Владимир Сабоурин

Кирил Василев стои респектиращо сред съвременните ни поети заради таланта си, директния и честен начин на писане, мярата и достойнството, но най-вече поради дълбокото потапяне в смисъла на нещата. Една от най-добрите книги, писани в последно време.

Силвия Чолева