Фреска

"Моят народ знае от горчивия си опит, че проблемът за мира е проблем за борбата", каза палестинецът Махмуд Даруиш на Международната писателска среща в София през 1977 г. Именно тази диалектика е извор на цялото му богато поетическо творчество.

Роден в селцето Баруа, в Галилея, още шестгодишен той поема по пътищата на изгнанието. Преживените страдания извикват в първите му стихове драматизъм и искреност. В повече от двайсет стихосбирки Даруиш разказва за съдбата на палестинския народ, в която се преплитат обречена нежност, любов и омраза, безсилна ярост и отчаяна смелост, а над всичко се извисява образът на Отечеството — най-съкровената мечта, най-желаната цел, смисълът на живота на поколения палестинци. След години, прекарани в Бейрут, Тунис и Париж, Махмуд Даруиш се завърна на териториите на Палестинската автономия и отново е главен редактор на възстановеното престижно общоарабско литературно списание "Ал-Кармел". И въпреки че палестинското битие неизменно му налага темата за смъртта, неговата поезия остава подвластна на един изстрадан оптимизъм, почерпан от вярата на палестинеца, че отечеството не умира, докато е жива идеята за него.