В присъствие на отсъствието

Постави луна върху всяка върба и девойка на всеки прозорец, и сърна край всеки извор. И остави поемата да изгради южната страна на небитието. Ако изгнанието ме боли, но не ме убива, то ще те върне при люлката на фантазията, ще те направи по-силен, ще те направи равен на онези, които бдят за опитомяването на мъглявото. А изгнанието – това неразбирателство между битието и границите то е мост, по който деликат- ността преминава между образите; и тест за способността на нарциса да бъде едновременно горделив и срамежлив; и тъждество на различното с различното; и избягване на сходното от сходното. Не всичко, което те отхвърля тук, те приема там. Не всичко, на което приличаш там, те приема тук. Остави на фантазията онова, което е на фантазията: свободата на думите да подчиняват емоциите.