След тебе няма

67 земни години -от първата глътка живот на 13 март 1941 в палестинското селце Ал-Бируа, зареяно някъде в Галилея, до последния дъх на 9 август 2008 - са отредени на Махмуд Даруиш, 3а да постигне своето познание 3а света и да предаде на света познанието си 3а правдата и неправдата.

Няколко десетки стихосбирки заедно с впечатляващ обем страници експресивна развълнувана проза и публицистика му отреждат мястото на един от безспорните върхове в съвременната арабска и световна литература. Махмуд Даруиш е поетът, съумял да превърне палестинския абсурд на границата между две хилядолетия в чиста поезия и да направи хора от всички краища на земята съпричастни към палестинската болка.

"Това е най-дългата епитафия, която съм чел - писа поетът Любомир Левчев в предговора си към българското издание на поемата на Даруиш "Фреска". - Но нима самата съдба на палестинците не прилича на една безкрайна епитафия?.. Махмуд Даруиш не си служи с политическите знаци на омразата. Той не призовава към терор. Той ни отваря очите 3а ужаса, който дебне бъдещето. И ако има някакъв упрек, той е към нашето равнодушие."