Бедният Дионис

Още приживе около името на гениалния румънски поет Михай Еминеску (1850-1889) се появяват множество легенди. След смъртта му неговите сънародници остават дълбоко развълнувани от голямата му лична драма. 33-годишен той заболява и тежката болест само за шест години съсипва неговия блестящ ум, поразителната му творческа енергия, необикновения му поетически талант. Всъщност „Хиперионът, или Вечерникът на румънската поезия“, признат за един от „последните велики романтици в световната поезия“, твори по-малко от две десетилетия (1866-1883) и в този кратък период на изтощителен, нямащ нищо общо с поезията, труд (работи предимно като вестникар), той изписва повече от 15 000 ръкописни страници: стихотворения, поеми, разкази и новели, един роман, няколко пиеси, стотици журналистически и критически статии. Водещи теми в поезията на Еминеску са любовта, родината и природата. За да избяга от ненавистната му действителност, той често излива мъката на своята чиста и благородна душа в прекрасни пейзажи и любовни стихове. Нито един румънски поет не е възпял като него румънската природа, не е почувствал тъй дълбоко връзката й с румънския народен гений.

Както поезията, така и прозата на Михай Еминеску (която сега излиза за първи път на български) обхваща широк диапазон от философски, социални, исторически и психологически въпроси, които поетът поставя и решава в духа на романтичните традиции от XIX век. До него в румънската литература все още не съществуват творби с толкова дълбок лирически тембър. Възвишените цели, към които се стремят неговите герои (Дионис-Дан, Чезара, Тома Ноур), богатата гама от чувства и цветове отличават тази проза от всичко, написано дотогава. Романтична по същността си, тя полага основите и на румънската фантастична литература, достигнала своя втори връх в забележителната проза на Мирча Елиаде.

Огнян СТАМБОЛИЕВ