Граница

Тази книга разказва човешката история на последната граница на Европа: там, където България, ГърЦия и ТурЦия се приближават и раздалечават, защото това правят границите - приближават се и се раздалечават. Тук започва нещо като Европа и свършва друго, което не е съвсем Азия.

Моето поколение порасна в момента, в който Берлинската стена падна. Тази граница хвърляше безмълвната си, хлад на сянка върху българското ми детство в последните години на „социализма с човешко лице“, както гласеше онзи несполучлив израз. Нищо чудно че обхождането на тази граница сега, близо трийсет години по-късно, ме привлече със силата на магнит. Впрочем, границите неизбежно го правят.

Нека обаче веднага поясня, че истинският двигател за мен беше емоционален. Исках да отида на местата, които през моето детство бяха забранени, тъй като попадаха в силно милитаризирани гранични райони, да посетя всичките градове и градчета, реки и гори, които бяха недостъпни за две-три поколения наред. Движеше ме усещане на гняв и тъга, че сме били държани тъй дълго вързани като нелюбими кучета. Движеше ме обаче и нещо друго - любопитството да срещна хората на тази Обетована земя, да надникна в лицата им, да се храня на една трапеза с тях, да чуя гласовете им, да науча нови думи, истории, имена и да разбера как се живее в такава наелектризирана гранична атмосфера, сред фантомите на митове и тайни.

Независимо къде живеем, никой от нас не може да избяга от границите и огражденията: между личното и колективното, между съня и реалността, между живота и смъртта. Всички сме белязани от тези граници. Може пък хората от границата, тази именно граница, да ни разкрият как се живее между светове.