Виж арлекините!

- Виж арлекините!

- Какви арлекини? Къде са?

- Навсякъде. Огледай се. Дърветата са арлекини, думи­те - също. Арлекини са обстоятелствата и обобщения­та. Събери на едно място шегите и образите - и ще получиш трети арлекин. Хайде, по-живо! Съчини света! Сътвори действителността!

Последният роман на Владимир Набоков (1899-1977), издаден през 1974 г., притежава измамната прозрачност на автобиография: тази на Вадим Вадимович, руски писател, който пред прага на старостта се заема да обозре живота си - няколкото съпруги, първите творчески опити, ведрите дни на Лазурния бряг и тамошната златна младеж, Париж и емигрантското общество, Америка и университетските среди, разни любови, успехи, фобии и огорчения, дори Ленинград от шейсетте години и хотелите със застрашителни горнични... Наниз от случки и образи, които за кратко се открояват и блясват, преди като арлекини да се оттеглят от сцената.

Набоков пише проза по единствения начин, по който тя трябва да се пише - с превъзнесеност!

Джон Ъпдайк

Усещанията у Набоков са невероятни — толкова пъстрота, мощ и окриленост! В този смисъл той няма ни един, та макар и блед съперник в съвременната белетристика. Всеки прочит на Набоков е истинско стимулиращо изживяване, в което участват и умът, и въобра­жението, и естетиката. Ако литературата може да даде нещо най-близко до чистата чувствена наслада, то е достижимо чрез прозата на Владимир Набоков.

Мартин Еймис