Малка ученическа библиотека: Лирика

Известно е, че с леката си ръка Димитър Подвързачов отнесъл стихове на Дебелянов на Пенчо Славейков. И този arbiter elegantrium на тогавашния Олимп на българската литература, кумир на младите, пренебрежително връща тези стихове, преди да ги погледне. Още щом видял името — Димчо Дебелянов — Пенчо Славейков рекъл: "От човек с това име не може да излезе поет! "Димчо" — съвсем детско, а пък "Дебелянов" — дебелашко, сигурно и стиховете са дебелашки. Приберете си ги, г-н Подвързачов!"

Днес няма никакво съмнение, че Димчо Дебелянов е името на най-големия наш лирик след Ботев. Единият — ехо на най-високите подеми на българския дух, другият — гласът и музиката на най-дълбоката ни елегична същност.

Като обем цялото наследство на Дебелянов влиза в два тънички тома, където бележките на редакторите обикновено са повече от текста. Това са тридесетина съвършени стихотворения, елегии и сонети, които могат да се препишат в една ученическа тетрадка.