Александрийската школа

И което денят изплита, нощта ще го разплете,

Само верността към времето и звездите

Само чакането, което може да ни спаси

Решенията, които ще разсекат всички наши конци.

Не, по-добре е така: да трептиш

Между живота и смъртта, да оставиш само

Отворено това последно писмо и да чакаш

Думата, която сама ще се напише.

Ще остане винаги верността на това очакване

Като трептене между две „може би“

Които никога не допускат да пропаднеш

В кървавата примка на изненадващото решение.