Христос отново разпнат

– И всеки човек – каза Манольос възторжено – може да спаси целия свят; много пъти си мисля за това, отче, и треперя; такава голяма отговорност ли носим? Какво трябва да направим, преди да умрем? Кой е пътят?

Замълча. Нощта се беше спуснала вече, стариците бяха наклали огньове и готвеха, децата бяха наклякали около тях, гладни, и чакаха.

Манольос протегна ръка, докосна коляното на поп Фотис, който беше потънал в размисъл и мълчеше.

– Как трябва да обичаме Бога, отче? – запита той.

– Като обичаме хората, чедо мое.

– А как трябва да обичаме хората?

– Като се стремим да ги вкараме в правия път.

– Ами кой е правият път?

– Стръмният.