Подходящи маневри в мъгливо време

Настоящата антология включва белетристи от различни поколения, като всеки от тях по специфичен начин представя своето виждане и индивидуалния си подход към жанра. Всички 21 автори, включени в антологията, са родени преди 1989 година и това, което ги свързва, е двойният биографичен опит – през комунизма и след това. Ето защо те имат ясни впечатления и принципи по отношение на общия исторически опит.

Чуждестранният читател може би ще разпознае някои общи явления като прехода от посткомунизъм към демокрация, институционалното и морално объркване, преоценката на въображаемото и така нататък. Също и на митовете, изградени от комунистическата пропаганда – както при режима на Живков, така и на Чаушеску – през посткомунизма съответстват деконструкцията и демитологизацията. Общото между румънските и българските писатели е, че споделят сходен интерес към комунистическото минало, към случилото се в неясните зони на историята, написана и диктувана от тоталитарните режими. Сатирата, дистопията, черният хумор, сканирането на социалните кризи, историографските метаразкази и други се наблюдават в литературите на двете държави в автофикации и параболи, които всеки път подканват към размисъл.

Съвременната румънска литература, подобно на българската, търси в различни проявления и изображения една архитектура не толкова на миналото, колкото на идентичността, изграждана с постоянно променящи се контури по пътя към европейска интеграция и преодоляване на комплексите за маргинализация и балканизъм. При всички тези писатели забелязваме пренаписването на общество, загубило идентичностния си компас и опитващо се, с различна скорост, да разбере новия реализъм. Трудността се състои най-вече в това, че колкото и амбиция да се вложи в усилието да се обозрат всички социални метаморфози, нещо остава недоизречено. С други думи, както в прозата на българските писатели, можем да говорим за дефицит на хармонизацията на всички прояви в новото капиталистическо общество. Един прекрасен нов свят. Печели предимно дискурсът, в който не липсва политиканското нагаждане към новия свят, съмнителното забогатяване, триумфът на безцелния еротизъм, етичната и метафизическа разколебаност, примирението на гражданина в едно общество, чиито проявления е невъзможно да бъдат напълно дефинирани, разпадът на историята и идентичността в свят, който се оказва заплашителен и разочароващ. Но и осигуряващ свобода, за която в миналото можехме само да мечтаем. На въпроса какво правим със свободата, която спечелихме през посткомунизма? всеки писател отговаря, гледайки през собствената си призма. Наблюдаваме опити за обновление на прозата, синхронизиране с великата световна литература, възраждане на дискурса и прибягване до необичайни стилистични подходи.