Лапидарии - IV, V, VI

Мисля, че въпросът за връзката между писането и промя¬ната, за това, дали такава връзка съществува и какъв харак¬тер може да има, е много важен и актуален. Добре е, че го задаваме днес, когато действителността подлага литерату¬рата на поредното изпитание. Този въпрос се поражда от безпокойството за резултатността на нашите писателски действия, за самата стойност на писането. Защото, от една страна, виждаме огромното разпространение на писаното слово - има все повече книги, списания и вестници, - а ед¬новременно с това забелязваме колко зло има в този свят и как количеството на проблемите и конфликтите на нашата планета по-скоро расте, отколкото намалява. Оттук и скеп¬тицизмът на мнозина творци, оттук често и неверието в сми¬съла на нашето писане.

Умът на съвременния човек е наводняван от думи, поради което те бързо губят стойност и сила, все по-малко ни го¬ворят, а все повече ни дезориентират, изчерпват и мъчат. Обаче това излишество, това свръхпроизводство не бива да ни обезкуражава. Литературата винаги е поемала върху себе си отговорността. От хиляди години е съпътствала жи¬вота на поредните поколения, често променяйки го към по- добро, и днес нищо не я освобождава от това задължение. Напротив - трудното време, в което живеем, ни повелява да говорим с особена сила и вяра: да, писането може да про¬мени нещо към по-добро, макар и с малко, но все пак може.

Ришард Капушчински