Кобалт

Нощем в сърцето на поета бездната е по-дълбока и кадифена, отколкото във всяко друго среднощно бдение. Това е бездна, в която световните вести потъват дълбоко, за да се защитят от непрестанната обсада на светлината - и се превръщат в напълно друга субстанция - а имено нежна смесица от разрушителни сили. Тази нощ можете да прочетете в „Кобалт" на Клаудиу Комартин.

Андрей Кодреску

Проблемът за мястото на поезията в „Кобалт" е оголен до краен предел, едновременно невъзможен и за разрешаване, и за пренебрегване. Поезията е не-място, пространствена невъзможност, създадена от отхвърлянето на реалността и отричането на утопията. Клаудиу Комартин подобно на Морис Бланшо поставя въпроса за „литературното пространство" и в книгата му тревожно е очертана тясната, почти изчезваща ниша на писането. Въпреки това на тези страници са побрани вдъхновения от цялата световна поезия - от Уолт Уитман до Блехер и от Алехандра Писарник до Мариана Марин. Основната тема в книгата на Комартин е сблъсъкът между поезия и действителност, между реалния обект и сянката му от думи. За Клаудиу Комартин поезията не е от този свят, също както и кобалтът, изглежда, е метал, който не може да бъде открит в чист вид на тази земя.

Дорис Маринеску