Курският сблъсък

Kypckama битка от 5 юли go 23 август, 1943 г., обикновено се разглежда като ключово събитие и прелом във Втората световна война между Германия и CCCR като водораздел между две различни фази на тази война - през първата, като правило Вермахтът владее стратегическата инициатива и води офанзивни бойни действия, а през втората е обратно.

Kypckama битка, отбелязвана в източниците на Райха като операция „Цитадела", се води с невероятна интензивност, нечовешко ожесточение и напрежение и от двете страни, непознати дотогава и на Съветско-германския (Източен) фронт, а и във Втората световна война. Тя носи белези на генерално сражение. Ако се отчитат и въвежданите в бой резерви, в този огромен сблъсък участват общо от двете страни над 4 млн. души, 13 000 танка, 12 000 самолета - повече от Сталинградската битка.

Загубите, които търпят двете страни също са огромни - общо 1,37 млн. души, от които около 400 000 души - безвъзвратни (убити, пленени, безследно изчезнали).

След Курск Германия поема безвъзвратно пътя към пълния разгром - отстъпления, поражения, капитулация.

При такива интензивни сражения, както при Курск, голяма роля играят уменията и професионализмът на участващия в тях команден състав от двете страни, който организира и маневрира с подходящи сили и структури, както и да взема адекватни решения в условията на неопределеност и риск. На базата на несложен метод са дадени числени примери от курските сражения за количествена оценка на поетите рискове и вероятности от неблагоприятни събития.

В предложените 18 очерка, непретендиращи за пълнота и окончателна истинност, е направен преглед не само на непосредствените сражения, но и на редица предшестващи събития, свързани със състоянието на военните икономики, въоръжения и на тила на двете воюващи държави. Това е необходимо за по-широко разбиране на логиката на този грандиозен сблъсък. В текстовете са дадени немалък брой заслужаващи доверие данни за числения състав и загубите на отделните съединения, както и текстовете на важни архивни документи. Приложени са и кратки биографични данни за 20 военачалници, взели най-активно участие в kypckama битка - по 10 от всяка страна.

Това дава възможност на непредубедения читател сам да си направи изводи за разглежданите събития. Ако от това се повиши неговият интерес към Втората световна война, авторът ще смята задачата си за изпълнена.

Васил Сгурев