Дяволина

У Алексей всичко беше фалшиво - и което пишеше, и каквото казваше, и както се обличаше. Имаше гъсти рижави мустаци, косата си разделяше на път по средата и я разчесваше върху ушите. Шапка с широка периферия, високи ботуши, сив, напъхан в ботушите панталон, ушита по мярка черна гимнастьорка с висока яка, закопчаваща се диагонално отляво, кавказки кожен колан. Движеше се непривично в измисления от самия него костюм, приличаше на заможен селянин, тръгнал да се фотографира. Винаги малко се прегърбВаше, когато застанеше до жена, сякаш се срамуваше, че е висок, а всъщност изобщо не беше. Имитираше покорения самец, и много самки се хващаха на въдицата му. Пушеше лула, свиваше махорка, пиеше, пееше, танцуваше и това се харесваше на дребните буржоа, на аристократите и социалдемократите, които винаги изпитваха угризение на съвестта заради така наречения народ, за който никой не знаеше какво е всъщност, но бедните със сигурност принадлежаха към него