Каква ще е градината ми?

Поезията на Адам Надашди е par excellence любовна поезия.

Ищван Маргочи

Избягва големите истини, дълбокия смисъл, тежките

послания и е имунизирал пдезията си с ваксината на самоиронията срещу тях. Тя едновременно се обръща навътре и се вдълбочава в себе си - в екзистенциален и поетически смисъл. Любимото му средство е най-класическото: алегорията.

Ференц Токач

Постоянна черта на поезията на Надашди е смущаващата интимност, от една страна, се разбулват тайните на Аза и на другия, а от друга, се изричат неприятните неща без никакво увъртане и клишираност. Тя е диалогична поезия, в която по характерен начин присъства партньор дори когато стихотворението е изпълнен©-със самота

Ката Евелеи

Изтънчена простота и липса на патос са характерни за стихотворенията му, които излизат за пръв път през 1982 г., но това не означава, че в тях няма благоговение, разкриване и непосредственост. Като читател е лесно да се предразположиш към тази освободена и освобождаваща нетайнственост и да се свържеш с нея.

Тимеа Пап