Трите капки кръв на Рая

„Трите капки кръв на Рая" е втората част от трилогията „Братство" (2001 2003), продължение на увлекателния разказ за историята на Унгария в края на XVII век. Първата част от трилогията, озаглавена „Принудително освобождение", беше публикувана през 2015 г. от издателска къща „Гутенберг".

В „Трите капки кръв на Рая" продължават приключенията на главния герой Шандор Карои, който отвежда от Виена в дома си своя брат Ищван, появил се, след като дълго време е смятан за безследно изчезнал или загинал в битката при Зента. Намерението на Шандор Карои е да върне на браг си собствеността и правото на владение на първороден син. Същевременно все повече нарастват съмненията му, че това не е истинският му брат, а измамник, който е бил в плен заедно с Ищван Карои и е освободен с откуп вместо него. Съпругата на Шандор. Кристина Баркоци, бивша годеница на Ищван, с вълнение чака завръщането на любимия си. Нейната гледна точка разкрива признаците, че се подготвя голямо въстание срещу властта на Хабсбургите, само няколко години след войните срещу турците. В семейното имение Надкарой се появяват и Шеньеи, който на драго сърце би дал дъщеря си Катица за съпруга на освободения от Смирна Ищван Карои, и един испански аристократ, който търси изгубения си слуга в къщата. С него са свързани и турската пленница Карти -гам, и брат й Ахмед, които същевременно са герои в тайнствен ръкопис на бароков роман. Действието се развива на фона на истински събития от историята на Унгария, периода на противопоставяне на поддръжниците и противниците на Хабсбургеката империя, преплитат се фикция и реалност, многопластови значения. Напрежението се поддържа от сложната структура на повествованието и от неочакваните обрати в съдбата на героите.

***

Унгарския писател, драматург, есеист и преводач Лаело Маргон е роден на 23 април 1959 г. в Будапеща. През 1983 г. завършва унгарска и немска филология в Будапещенския университет. От 1983 до 1990 г. е сътрудник на издателство „Хеликон" в Будапеща. От 1990 г. работи като писател на свободна практика. През 1998 и 1999 г. живее в Берлин като стипендиант на ДААД. Мартон публикува преди всичко на унгарски език, но пише и литературни творби на немски. Носител на множество литературни награди, най-новата от които е на името на Фридрих Гундолф (2017), обичан от унгарските читатели, наложил се с многообразието и интелектуалната изтънченост на произведения га си. Автор е на над 20 книги, през последните няколко години публикува още два романа - „Фалшив свидетел" (2016), „Два обелиска" (2018); на повече от 15 пиеси. Превел е над 15 книги и няколко пиеси от немски и английски език с автори: Мартин Лутер, Андреас Грифиус, Новалис, Либскинд, Фолкер Браун, Гюнтер Грас, братя Грим, Гьоте, Клайст, Себастиан Брат. Валтер Бенямин, Шекспир и др.