Йордан Радичков. Интервюта

„Човек трябва да е убеден, че има огромни сила и енергия у себе си, че може да хване целия свят ей тъй, в шепата си, че вода да пусне. И колкото повече съхрани това безумие, този оптимизъм и огромна вяра — толкова по-дълго ще съхрани себе си. Естествено, животът взема ръбовете, позаглажда, както се заглаждат речните камъни, но колкото по-дълго е това единоборство с всичко, което се изпречва по пътя му, толкова по-далеко стига човекът."

Йордан Радичков. Интервюта е специално издание, в което събрахме най-интересните разговори с писателя в период от началото на 60-те до средата на 90-те зодини.

В тях Радичков говори за детството си, за семейството си, за фантастичните си, почти нереални ранни спомени, за фолклора, театъра, литературата, за българската душа и за душата на родната му страна.

„Нашият народ е наименувал всяко дръвце, всяка трева и цвете, всяка горска поляна, птица, всички скали и могили, и долищата, и горските бранища. По този начин ние сме уважили всеки кът и всяка част от земята ни, дали сме име на всичко, тъй както се дава име на всяка част от човешкото лице, очи било, вежди било, скули, уши, чело и така нататък. Затуй мисля аз, че трябва да продължаваме да гледаме земята си, както се гледа човешкото лице - право в очите... И да внимаваме, ако това лице почне да се загрозява. Защото, ако загрозяваме него, то всъщност ние собственото си лице загрозяваме и ще осъмнем един ден всичките сипаничави."