Политическите езици в "прехода" към демокрация, книга 1

Кога и как се появяват в историята политическите езици? Каква е тяхната същност и функционална мисия? Защо в нашата историческа съвременност тяхната роля и значимост растат толкова очевадно, динамично и неудържимо? Защо гравитацията на историческите реалности привлича, а радиацията на обществено-политическите нрави деформира или убива човешкото в политическите езици? Как духът и особеностите на постмодерността се отразяват на, а и преформатират статуса и патоса на политическите езици? Какви странни пируети извършват те през годините на злополучния преход към демокрация? Защо смъртно враждуващите езици повтарят много неща от историите на своите предшественици, които иначе те публично заклеймяват? Как се произвеждат, експериментират, рекламират, дистрибутират, пласират и консумират политическите езици? На какво се дължат експортът и импортът на политическите езици? Какво става на глобалните, европейските и нашенските политико-езиковите тържища, борси и пазари? Защо и как политическите езици биват публично разпнати между евфемията и дисфемията в нашето смутно и преломно време и общество? Какво и как обуславя настъпленията на неологизмите и господствата на оказионализмите? Как, защо, доколко, кога и къде се променят езиковите картини през годините на драматичния квази-преход към демокрация? Защо и какво се случва с езиковите портрети на преходните властници?

На всички тези и на ред други, твърде интересни и важни проблеми настоящата монография се стреми да даде и то за пръв път интердисциплинарен отговор. Книгата е предназначена не само за тясно профилирани научни специалисти - политолози, културолози, антрополози, философи, социолози и психолози на политиката, а и за всички, които се интересуват по-системно от потайностите на случващото се в днешните обществено-исторически и социално-политически напрегнати времена в родината ни.

***

Максим Мизов завършва философия с профил социология в СУ „Климент Охридски". Професор, доктор на социологическите науки и доктор по философия. Научен секретар на Национален политически институт, директор на Център по исторически и политологически изследвания, директор на Български антифашистки научен институт и президент на фондация „Човещина". Хоноруван преподавател в Славянския университет и в УНСС в катедри „Политология", а и в УниБИТ. Работи в сферата на антропологията, етиката, политологията, социологията, етнологията и религиологията. Автор е на 52 монографии (10 от които са в съавторство), както и на повече от 360 студии, брошури и статии в научно-теоретически сборници и списания. Съставител, отговорен или научен редактор на 40 колективни научни монографии и теоретически сборника, посветени на актуални проблеми. Главен редактор на електронно списание „Политически хоризонти", както и член на редколегиите на списания „Ново време" и „Етически изследвания".