Политическите езици в "прехода" към демокрация, книга 2

Кое исторически и актуално поражда, но и гарантира процесите на възпроизводство на различни типове политико-езикови шокове и травми в годините на злополучния и псевдо-демократичен преход? Защо и как фактически се появяват на „белия свят" а и по какъв начин се проявяват в съвременния, неимоверно дълъг и неописуемо труден за многостраналния български народ период, обществено-политически живот лингвоекологическите колизии? В какво се състоят мистериите, ползите или ефектите на политическия новговор? Защо съвременните политици се оказват зомбирани или поне фасцинирани, обсебени от магическите свойства на такива новговори? И защо те се разпространяват толкова неудържимо, безпрепятствено и безнаказано превземат всички етажи на политиката и идеологията в нашата бурна и преломна историческа съвременност? Защо, пък и как реториката на омразата се оказва голямата любов на преходните доморасли и самозвани политици? Какви страшни тайни могат изплуват при съвременните политически анализи, практически реконструкции и дискретни властови злоупотреби с една (умишлено скривана и премълчавана от идеолозите и политиците от много епохи и типове общества) идея на гениалния древногръцки мислител Аристотел - тази за синомосията? Поради какви причини и съображения извънредно същественият въпрос за типологията/класификацията на политическите езици се оказва толкова упорито и систематично пренебрегван, целенасочено омаловажаван и практически неразработен?

На всички тези и на ред други, твърде интересни и важни проблеми настоящата монография се стреми да даде и то за пръв път интердисциплинарен отговор. Книгата е предназначена не само за тясно профилирани научни специалисти - политолози, културолози, антрополози, философи, социолози и психолози на политиката, а и за всички, които се интересуват по-системно от потайностите на случващото се в днешните обществено-исторически и социално-политически напрегнати времена в родината ни.

***

Максим Мизов завършва философия с профил социология в СУ „Климент Охридски". Професор, доктор на социологическите науки и доктор по философия. Научен секретар на Национален политически институт, директор на Център по исторически и политологически изследвания, директор на Български антифашистки научен институт и президент на фондация „Човещина". Хоноруван преподавател в Славянския университет и в УНСС в катедри „Политология", а и в УниБИТ. Работи в сферата на антропологията, етиката, политологията, социологията, етнологията и религиологията. Автор е на 53 монографии (10 от които са в съавторство), както и на повече от 360 студии, брошури и статии в научно-теоретически сборници и списания. Съставител, отговорен или научен редактор на 40 колективни научни монографии и теоретически сборника, посветени на актуални проблеми. Главен редактор на електронно списание „Политически хоризонти", както и член на редколегиите на списания „Ново време" и „Етически изследвания".