Ще се видим пак

Тази книга е родена не от липса, а от препълненост: Aз съм пъпна с истории, ще прочетем във втората й половина. Авторката й, Свежа Дачева, си дава сметка, че в над половинвековното си биографично битие е попила твърде много лична и чужда събитийност. Именно тя поражда нейната изненадваща проза (досега я познавахме единствено като поетеса и преводач на поезия от шведски, с реализирани иели десет собствени поетически книги, от които осем на български и две на шведски; включена в девет поетически антологии - български, шведски, английски. Първата й прозаическа книга е изненадваща и с причудливите си жанрови форми, може би дължащи се на органично поетическо виждане: прозаически етюди, организирани около неизбледняващи спомени, сънища и видения, пропъстрени с поетически жестове, и най-вече „решени" в една специфична, мистико-реалистична поетика. Традиционните жанрови определения, с които описваме българските наративи (за шведските не сме сигурни), не биха ни помогнали да опишем тези „самодостатъчни" разкази. Единствено „биологичният" разказ „Любов" подсказва кода на пост-модернизма, но той стои доста изолиран спрямо останалите.