Също както преди

Лудвиг фон Швитерс, директор на елитно училище, прекарв дните си като „беден рицар" в старчески дом. Единственото му разнообразие е играта на „Тривиално преследване" заедно с други хора от дома. Сестра Изолде, която се грижи за всички, се сблъсква с възрастните хора, които рапират, и със стария тиранин, който в края на живота си става все по-голям егоист. Към тях се прибавя и една млада жена, която сама трябва да се спасява в живота си. Има и късна любов между човека със синята кръв и жадната за танци жена от старческия дом Елизабет. Това е трогателна история, в която има и силни емоции, и закачливи моменти, гарнирани с много смях.