Ники Франсето и Алес гут

Клонът на черешата стигаше до прозореца. "При силен вятър плодовете сигурно почукват по стъклото." - помисли си момчето. Пропълзя по клона и се добра до перваза. Седна там. Сега беше по-лесно да къса сочните, вече презряващи череши. Обра всичко около себе си. Останаха още две. По-едри, но по-далечни. Протегна се към тях и за миг изгуби равновесие. Дръпна се рязко назад. Неочаквано се озова вътре в къщата, паднал по гръб. За щастие прозорецът се оказа само притворен, иначе би полетял надолу.

Бе тих юнски следобед. Откъм булевард "Сталин" проплака самотен трамвай и отнесе нанякъде тъгата си.

В настъпилата тишина някой изду радиото и за момент гръмна песента "По дивите степи байкалски". После отново всичко утихна. Мълчанието на къщата като че ли скова волята му и момчето известно време стоя неподвижно. Но любопитството надделя и то се надигна. Бе попаднало в спалнята. Усети неудобство. Вероятно някогашно бащино напомняне да не зяпа в интимния свят на околните още се таеше у него. Но хлапакът вече бе взел уроци и от улицата. А тя съветваше: "Не пропускай нищо около себеси. Виж го и го запомни. След време може да влезе в работа. "

....