Довиждане, Птицо

За двайсет и осемгодишния разказвач, уволнил се от казармата няколко години по-рано, завръщането към цивилния живот все така се явява непреодолимо препятствие. Всеки опит за ресоциализация е откровение. Всяка стъпка, жест, дума или образ го връщат към началото, към момента, в който реалността е изгубила формата си и се е превърнала в непознат и неуловим свят. В спомените му изплуват някогашната му приятелка, неговите другари от детството и армията, всички те отдавна изчезнали.

„Довиждане, Птицо" не дава отговори, а поставя въпроси. Книгата е като пъзел, който читателят сам трябва да нареди, а картината не е пълна, докато и последното парче не е на мястото си, докато не бъде прочетена и последната страница.

В стила на Арам Пачян ясно се усеща влиянието на любимите му автори Ален Роб-Грийе, Мишел Бютор, Натали Сарот и на френския „нов роман" като цяло. В случая с „Довиждане, Птицо" самият Пачян изтъква и основния „принос" на текстовете на „Пинк флойд" - и най-вече на албума The Final Cut, с неговите могъщи антивоенни внушения.

* The Final Cut, излязъл на 21 март 1983 г., пък се явява почти астрален близнак на родения два дни по-рано Пачян.