Сътворения

Вечерта пак потропваше

с тънички токчета,

в сива рокля на точки

от златисто ламе.

Вечерта беше лятна,

изпотена и топла,

а в гърдите й пърхаше

влюбеното сърце.

Слезе по улицата

съвсем неусетно,

мина през парка

и поседна в алеята.

Застоя се безгрижна,

помаха на светлото

и с усмивка игрива

му каза : "Довиждане!"

После някак учудено

се загледа в звездите,

преброи ги за щастие

и си пръсна парфюм.

Замириса на лято,

скрито в тревите.

Вечерта каза името

на любимия си - наум...