Дървото на спомена

Пътят към дома

Поетът, скъпи мои, си записва, за да помни.

Всяка негова дума е троха по пътя му към вкъщи.

Небрежният му ямб е неговата Via dolorosa.

Скръбта и болката са обичайното му ежедневие.

Поетът, скъпи мои, си записва, за да помни.

Защото знае, че не знае нищо и се движи върху пясък.

Защото само вятърът го следва по петите му

или така внезапно го пресреща, че му секва въздухът.

Поетът, скъпи мои, си записва, за да помни.

Да не забравя нежното докосване и чувството

за споделеност. Да не забравя, че преди да се превърне

само в дума, е дишал, шепнел, галел и обичал.

Поетът, скъпи мои, си записва, за да помни,

че е човек. Единствено човек. И нищо друго.

***

Людмила Миндова е поет, писател и балканист. Преводач на художествена литература от бившето югославско пространство, досега в неин превод са публикувани редица книги на известни съвременни творци, сред които Данило Киш, Дубравка Угрешич, Йосип Ости, Алеш Дебеляк, Томаж Шаламун и др. Автор е на стихосбирките „Блус по никое време"

(2010), „Тамбос" (2014) и „Животът без музика" (2016), както и на литературоведските книги „Гласът на барока. Иван Гундулич и хърватската барокова норма"

(2011) и „Другата Итака. За дома на литературата" (2016). Нейни стихотворения са превеждани на различни езици и са включвани в няколко антологии на световната поезия.

През 2017 г. издателство „Изток-Запад" публикува нейния „Роман за името", в който темите за спасението на българските евреи, бомбардировките над София през Втората световна война, комунистическия терор и концлагерите, възродителния процес, както и за продължението на всичко това в съвременността се разглеждат през съдбата на няколко личности, които на собствен гръб плашат за грешките на общността.