Хора, птици и ангели

„Пьрвото нещо, което видях в първия ден на 2020 година, беше синя птица. Никога не съм я търсила, защото бях убедена, че тя съществува единствено във въображението на Метерлинк. Но ето я, сама ме намери!

Отварям прозореца в ранния час на утрото, поглеждам към дървото отпред и на няколко метра от мен синя птица оправя перушината си. Замрях. Толкова беше невероятна и красива с дълбоко синия си цвят! Като че ли бе излязла направо от морските дълбини.

Тя литна, приближи се до прозореца, погледна ме с кръглото си черно око и кацна в тревата пред къщата. Щипна няколко тревички, клъвна нещо, разходи се наперено и литна към високия клен. По голите му клони червенееха натаралежени отдавна узрелите плодове. Моята синя птица, защото тя вече беше моя, блесна като брошка сред тях. Слънчевите лъчи галеха перата й и те светеха. Обзе ме радост, ей така без нищо. Как без нищо?! Това си е голямо нещо, да ти се случи не само да си представиш синя птица, но и да я видиш!"