Котешки истории

Когато започнах да пиша това, казах на Гелето: „Ще пиша книга за теб."

Той ме погледна ококорено и рече: „Мърррр..." Иначе казано - съгласи се. И само дето не каза: „Ама ти още ли не си я написала?"

„А за мен? — погледна ме Джеси с невероятните си зелени очи. - Мен ще ме има ли в книгата?" „Да, разбира се, че те има и теб — ти си много важен в тази история — успокоих го. — Нали ти възпита Гелето."

Като чу това, Джеси замърка блажено и после заспа, гушнал Гелето. Вярно, тази книга наистина стана повече за Гелето, но, надявам се, разбрахте много неща и за Джеси - котарака-аристократ с най-хубавите зелени очи на света. Разбира се, разговорът беше въображаем - те ми казаха всичко това само с поглед. Колкото и да са невероятни, още не могат да говорят - макар че един от човеците се опитва да ги научи и Джеси веднъж почти каза „мама". Опитите продължават... и кой знае, може пък някой ден...