Космос

ЯНТРА

Космос!

Черен и необятен. Звезди, много звезди, блещукащи като елмазени камъчета. Дълбочина, свръхестественост, Вселена, Бог, пространство, всичко и нищо, абсурд... Една мъничка звезда присветна, незабележимо почти, показа на останалите, че съществува. Но с течение на времето, за разлика от събратята й, тя ставаше все по-голяма и по-голяма, растеше прогресивно. Яркостта й от невзрачна се превърна в ясно видима. Скоро тя стана толкова обемна, че искренето й засенчи всички останали...

Индикаторите виеха предупредително. Кабината светеше в червено. Уредите играеха лудо, едва издържайки натоварванията. Парата се наслояваше навсякъде, корабът се тресеше и носеше със скорост на границите на възможностите си. Беше невероятно, че въобще летеше след цепенето на субматерията, че постигаше това.

— Хайде! Можеш, давай, ще издържиш... - говореше приглушено сам на себе си пилотът.

Шлемът му бе затворен, дишаше тежко, вътре въздухът беше овлажнен и се кондензираше на едри капки по уредите, които крещяха, по оборудването...