Невинни

Морето си играе, не се вълнува, флиртува със света наоколо. Капчици живот остават по брега. В тази раздяла няма никаква мъка. Просто капчиците се отдалечават от своето море и потъват в пясъка, като още известно време го задържат влажен и свеж. Изглеждаше, като че ли пясъкът проронва някоя друга сълза, а после с невидимото си голямо око се вторачва в морето отсреща. Години наред в морето отсреща се вторачваше и Ирена. Така и не успя да го види до онзи безкрай, за който беше чувала, че съществува. Протегна се.

В съседната къща до болницата имаше ново куче, което не джафкаше, а страдаше. Човек засвири с устна хармоника. Воят на кучето се усили, морето заигра някакъв див танц, хармониката издаваше отсечени звуци. Изведнъж кучето, морето и хармониката млъкнаха. Ирена присви очи, потри длани и се загледа в пода. Как е възможно всичко да се случва заедно и поотделно?