Политическата стигматизация

Каква е същността и спецификата на политическата стигматизация? Какви функции има тя? Какви нейни разновидности циркулират в историята и съвременността? Какви са връзките и зависимостите между политическата стигматизация и политизираната дифамация? Какви социални реакции предизвикват стигматичните прояви? Какви са потайностите, механизмите и ефектите на автостигматизацията? Какви са взаимоотношенията между по-литическите предразсъдъци и стигматизирането? Как политическите вкусове влияят на стигматизациите? Какви са мистериите на пространствените обители на стигматизацията? Каква е ролята на паметта за стигматизиращите и стигматизираните персонажи? Как политическите слухове въздействат на участниците в политико-стигматичните афери? Какви травми върху психиката и съзнанието на политиците преследват стигматизациите им? Как политическите стигми могат да провокират самоубийства на властовите персонажи? Какви разновидности на политическите самоубийства могат да обуславят политическите стигми?

На всички тези и на ред други, твърде интересни и важни проблеми настоящата монография се стреми да даде и то интердисциплинарен отговор. Книгата е предназначена не само за тясно профилирани научни специалисти - политолози, културолози, антрополози философи, социолози и психолози на политиката, но също за всички, които се интересуват по-системно от потайностите на случващото се в днешните обществено-исторически и социално-политически напрегнати времена в скъпата ни Родина.

***

Максим Мизов завършва философия с профил социология в СУ „Климент Охридски". Професор, доктор на социологическите науки и доктор по философия. Бил е научен секретар на Национален институт, директор на Център по историческа и политологически изследвания. Сега е директор на Български антифашистки научен институт. Президент на фондация „Човещина". Хоноруван преподавател в Славянския университет и в УНСС в катедри „Политология", а също и в УниБИТ. Работи в сферата на антропологията, етиката, политологията, социологията, етнологията и религиологията. Автор е на 63 монографии (11 от които са в съавторство), както и на повече от 400 студии, брошури, статии в научно-теоретически сборници и списания. Съставител, отговорен или научен редактор на 44 колективни научни монографии и теоретически сборника, посветени на актуални теоретически и практически социално-политически проблеми. Главен редактор на електронно списание „Политически хоризонти", както и член на редколегиите на списания „Ново време" и „Етически изследвания".