Голямото и Малкото Завещание и други стихотворения

Франсоа дьо Монкорбие (или дьо Лож) може би щеше да си остане един от средновековните пройдохи, гуляйджии и убийци, ако добрият капелан Гийом Вийон не му беше дал не само името си, но и солидно за времето образование. Без Вийон средновековната поезия нямаше да бъде по-бедна, но идните поети, и то за векове напред, едва ли щяха да са същите. Защото интересът към него се поражда не само от това, че е участвал в многобройни афери, че е лежал по затворите и е бил осъден на смърт чрез обесване, а после помилван и че в последна сметка може би е увиснал на въжето (нищо не знаем за края му), а най-вече от факта, че ни е оставил две Завещания («Малкото» и «Голямото») и множество балади, от които разбираме, че в човека на миналото вече се е вселила душата на утрешния човек. И че поетите е трябва да бъдат съдени за деянията им.

К.К.