Чл.-кор. проф. д.ист.н. Васил Николов

Роден е в Бяла Слатина. Завършил е Софийския университет „Св. Кл. Охридски" през 1976 г. През 1982 г. защитава първата си докторска дисертация. През 1991 - 1993 г. е стипендиант на фондация Александър фон Хумболт в Саарбрюкен, Германия.

Преминал е целия си досегашен професионален път на археолог-праисторик в Националния археологически институт с музей на БАН - от 1984 г. до днес: доктор на науките е от 1998 г., а професор става през 1999 г.; през периода от 2003 до 2007 г. е директор на НАИМ. От 2017 до 2021 г. е заместник-председател на Българската академия на науките.

Ръководил е проучванията на много праисторически обекти, между които и Слатина-София, Караново, Капитан Димитриево, Любимец, Капитан Андреево, Мурсалево, Провадия-Солницата. Автор или съавтор е на около 350 научни публикации в български и чужди издания, сред които и дузина книги.

Носител е на Ордена за заслуги на федерална република Германия (Bundesverdienstkreuz) на лента. Носител на почетния знак на Министерството на културата „Златен век" на огърлие. Обявен е за почетен гражданин на Провадия и София. Член-кореспондент на БАН от 2014 г.

Гл. ас. д-р Десислава Такорова

Родена е в Търговище. Завършила е Софийския университет „Св. Кл. Охридски" през 2006 г. През 2016 г. защитава докторската си дисертация на тема „Раннонеолитната култура в долината на Струма и Софийското поле в контекста на връзките й с Анатолия". Научните й интереси са насочени към проблематиката, обхващаща неолитизацията на Балканите и развитието на раннонеолитните култури в централната зона на полуострова.

От 2013 г. работи в Националния археологически институт с музей при БАН първо като асистент, а впоследствие като главен асистент в Секция за праистория.

По време на близо 20-годишната си теренна работа е участвала като член на екипа или заместник-ръководител на проучванията на много праисторически обекти: Юнаците, Орлица, Дана бунар II, Върхари, Провадия-Солницата, Капитан Андреево, Мурсалево и др. През 2020 г. е научен ръководител на спасителните проучвания на раннохалколитния обект край Средец, Старозагорско.

От 2013 г. е заместник-ръководител на редовните археологически разкопки на раннонеолитното селище Слатина-София, а през 2018 - 2020 г. е съръководител на спасителните проучвания в очертанията на селището.

***

СЪДЪРЖАНИЕ

Необходимото въведение

I. Разрушаване на останките от раннонеолитното селище Слатина. Археологически проучвания и датиране

II. Раннонеолитното село

III. Поминък и добив на суровини

IV. Концентрични (символично-охранителни и обредни) ровове около селото

V. Къщата и нейните обитатели

VI. Специализирани обредни структури в дома

VII. Керамичните съдове с рисувана украса и ранноземеделският космос

VIII. Култови предмети в религиозно-митологичен контекст

IX. Животът и смъртта