Осъдени души

„Осъдени души“ е колкото личен роман на една англичанка и един испански монах, толкова и роман на широки обществени отношения. Личният роман е вплетен в голямата борба на испанския народ срещу силите на реакцията - за свободата и за републиката. Без да си поставя за задача цялостното изображение на тая борба, Димов я засяга както в нейните широки исторически, социално-икономически и идейни причини, така и в редица нейни конкретни прояви, особено във втората част на романа, когато избухва бунтът на монархистите.

За автора има две Испании — традиционната Испания на аристократите, католишкото духовенство, реакцията и нова Испания — на републиката, работниците, борците за свобода и социални реформи. Димов се старае да нарисува тия две Испании - чрез поражението на отделни лица, чрез очертаване на големите линии на Испанската гражданска война, чрез конкретни прояви на кървавата борба между стара, умираща и нова, възраждаща се Испания и най-сетне чрез многобройни анализи на испанския характер и испанския живот в миналото и настоящето.

Интересен е похватът на Димов: първата част на романа „Краят на едно приключение“ ни поставя във франкова Испания на реакцията, за да ни въведе по-късно във втората и третата част в борческа Испания на републиката и гражданската война. Естествено тая съпоставка - по пътя на контраста - води до по-релефни очертания. Същият похват е използван и при изображението на главната героиня: в първата част на романа тя е дадена в крайната, последната фаза на своето развитие, за да бъде показана и проследена във втората и третата част историята на това развитие.