Шедьоври на българския военен разказ

Само за няколко десетилетия след Освобождението стотици хиляди българи оставят костите си по бойните полета на четири войни. Още един милион са ранени и пленени или загубват домовете, надеждите и идеалите си в националните катастрофи, които следват войните.

И всичко това щяха да бъдат просто банални исторически факти, ако те не бяха преживени и претворени от една плеяда от изключителни писатели, които проливат кръвта си редом с народа си, пишат под светлината на цигарата си между сраженията или следват войските по фронтовете като кореспонденти. Така младата българска литература съзрява във войните и от бойните полета се завръщат бъдещите класици на националната ни белетристика.

Почивайте под тез могили ледни:

не ще да чуйте веч тръба, ни вожд,

ни славний гръм на битките победни,

към вечността е маршът ви последни.

Юнаци, лека нощ!

Иван Вазов, из „Новото гробище над Сливница“

***

СЪДЪРЖАНИЕ:

Иван Вазов

Вълко на война

Иде ли?

Два врага

Кирил Христов

Госпожицата

Гладният полк (или На-Тупурдуто-брат-му)

Марко Зааралията

Снежко

Подарък

Призраци

Стефан Руневски

Мъченица

Мародери

Едно писмо

Резезд

Другар

Баща

Един ветеран

Погребение

Край Вардара

Незнайни гробове

Елин Пелин

Среща

Страшният сън

Към Южния фронт

Радост

Йордан Йовков

Белият ескадрон

Балкан

Белите рози

Българка

В строя

Предвестникът

Седемте

Светата нощ

Георги Райчев

Майчина вяра

Лало

Пъстрата броеница

Добри Немиров

Носталгия

Вкъщи

Тържество

Владимир Мусаков

Кървави петна

Тодор Кожухаров

По неволя доброволец

Урок по човещина

Новобранец

Пленник

Младенецът в яслите

Вместо послеслов

Те победиха

Приложение

Българинът като войник