Банатският български книжовен език в контекста на славянската микролингвистика

В книгата е представена историята на книжовния език на българите католици, живеещи в мултиетничната област Банат - от кодифицирането му през 1866 година - до наши дни. Представени са основните изследвания по темата, създаването на банатска българска книжовна норма и факторите, благоприятствали този процес. Анализиран е езикът на текстовете до края на XIX в., опитите за създаване на терминология и разширяване на лексикалната му система.

Коментирана е социолингвистичната ситуация след Първата световна война при тази част от българите католици, които след разделянето на Банат остават да живеят в Румъния. Представени са изданията от този период, езиковата политика и промените в книжовния език между 1920 и 1943 година.

Основната част на изследването е свързана с ревитализацията на книжовните традиции на тази общност след 1990 година. Акцентът е върху динамиката на лексикалната система на писмения им език, предизвикана от новите обществено-политически, технологични и икономически условия. Представени са различни визии за модернизацията му, както и някои опити за (ре)кодификация на нормативната система.

Използван е дескриптивно-аналитичен и социолингвистичен подход, позволяващ езиковите процеси да се представят в по-широк обществено-исторически контекст и да се анализират езиковите политики и промени като резултат и следствие от действието на множество екстралингвистични фактори, сред които важно място има ролята на отделната личност.