Под синьото небе над жълтите жита

В края на октомври 2019 година, след кратък престой във Венеция, Кирил Кадийски издаде тънка книжка със сонети, които с жестоките си и апокалиптично-смразяващи видения притесниха дори някои от неговите почитатели. Две-три седмици по-късно мрачни картини, като излезлите изпод перото на поета-визионер, започнаха да изпълват пресата и интернет пространството. Това накара познавачите на творчеството на Кадийски да припомнят, че преди повече от три десетилетия големият Ален Боске беше писал: „Тревожната чувствителност на Кирил Кадийски е безспорно най-близка до нашата. При него потребността да посочи отново мястото на човека сред цялата планетарна заплаха е винаги жива...". А само преди дни, когато руските бомби вече сриваха украински градове, в своето интервю с поета френският критик Патрик Вагнер писа: „Често забравяме, за сметка на героичните и войнствени пози, тежестта на думите и как няколко стиха могат да накарат един деспот, един авторитарен режим да треперят (спомнете си пролетта на народите през целия XIX век, възпята от поетите, до нахлуването в Унгария на съветските войски в началото на ноември 1956 г., предизвикало гнева на Жан Кокто). През май 1989 г. участвате в патриотична революционна демонстрация в Киев, все още под съветска власт, и тогава не ви липсва смелост... Къде са поетите днес, битките остават, но ние сякаш вече не ги чуваме (Поетът е изгнаник - от републиката на креслиВците В царството на глухите)? Продължение сякаш на отговорите на поета, не закъсняха сонетът „Крешчатик", заемащ централно място сред най-новите му творби, както и „Украинска балада", върхово постижение не само за своя автор, но и в българската поезия. Поел през „Взривени сънища" - поредната книга на Кадийски, пълна с истински поетически взривове - читателят прекосява пространства от Содом, през Освиенцим, до лумналата Нотър Дам, някои само видения, други вече - уви! - реалност. Както казва литературният критик и дългогодишен изследовател на творчеството на поета Светлозар Жеков, „последните работи на Кадийски ни карат да се обърнем с нови очи и към по-ранното му творчество, където са заложени въпроси, на които трябва да си отговаряме днес!"

„Под синьото небе над жълтите жита" е продължение на истините, вече десетилетия изричани от тревожния глас на поета.