Управление на риска в политиката

Настоящото изследване е опит да се разгледа и представи политическия риск в концепцията за управлението на риска. По своята същност то е интердисциплинарно и предполага широка аудитория.

За първи път понятието „политически риск" започва да се използва, когато Суецкият канал е национализиран от египетския президент Гамал Абдел Насър, след окупацията му от армията на Великобритания през 1956 г. От този исторически момент до наши дни учени и практици не спират да интерпретират понятието и да търсят начин да го измерят и остойностят.

Христо Драганов посочва, че „управлението на риска е понятие, което въвежда в заблуждение", защото „рискът никога не може да се управлява". Наистина, доколко може да се управлява среда, която непрекъснато се променя? И колко е голямо предизвикателството пред единица, която изпълнява своите задачи в динамична среда? Доколко може да бъде управлявана точно тази среда, от която зависи единицата? Доколко това управление е ефективно в съвременната комплексна и сложна реалност?

Мит или реалност е управлението на риска? Какво е бъдещето пред управлението на риска? Това са все важни въпроси, стоящи пред настоящото изследване. Предизвикателствата пред него, обаче, се увеличават, когато трябва да бъде „вплетена" и политическата власт. Николай Неновски припомня, че тя е наречена „втората невидима ръка" от Мансур Олсън, защото не е позната и дори е контраинтуитивна за разлика от невидимата ръка на пазара от времето на Адам Смит, но това не означава, че е по-малко важна.