Голямата любов

Да се пише за любов, винаги е специално.

Нея е по-лесно да изживееш, отколкото да я описваш. Историята на Андрич и Лаура е история на любовта между двамата, която претърпява крушение сякаш по незнайни причини. Може би заради грешките, които постоянно се повтарят. Сами разваляме нещата, а по-късно отдаваме това на системата. Едновременно с развитието на отношенията между главните персонажи книгата е като документ за времето в началото на 90-те години, когато си пробива път така наречената демокрация. Страхуваме се да не ни манипулират (за кой ли път!) и заедно с това желаем да бъдем манипулирани. Защото иначе можем да пропаднем в празнота - в живота, обществото, а и в любовта. Книгата въздейства с черния си хумор и проникновената ирония, с постоянното приземяване на вечните теми за стремежа към възвишени отношения между мъжа и жената, родителите и децата, индивида и обществото. И въпреки че от повествованието често струят тъга и меланхолия, книгата разсмива. На места тя звучи като романа 1984 на Джордж Оруел, а това е може би най-голямата похвала за едно произведение.