В името на бащата

Какво ще кажете за книга, в която главният герой определя собствения си живот като „празен". И в самия край на разказа си признава, че е плиткоумен егоист, като така оправдава пред себе си съпружеските изневери и равнодушния си подход към възпитанието на двамата си синове, което е довело до крушение на семейните взаимоотношения. През цялото време чрез различни алабализми той търси причини за своята незаинтересованост. И винаги се изкарва прав. Човек, който винаги е вземал повече, отколкото е давал. Основният мотив в разказите му е самотата, която си остава дори и в отношението мъж - жена. Това той описва като „самота между двама". Героите в книгата са индивидуалисти, изпълнени с жестокост и дори омраза, но и с копнеж да живеят честно и интензивно и да преодолеят баналността на всекидневието.

За да стане по-интересно, в историята се преплита и окултно-мистичен елемент. В мазето на семейната къща израства познатото от скандинавската митология Дърво на живота, което се асоцира със семейството, с хармонията и просперитета в него, с баланса на световните сили. Съпругата се опитва на няколко пъти да го разкопае и така да даде шанс на брака им, но останалите членове на семейството смятат, че тя полудява. И така този дом, построен с надеждата, че ще стане уютно семейно гнездо, където енергията на членовете му ще се усилва и дори ще послужи като катализатор за изтръгване от апатията на останалите жители на градчето, изгубва своето предназначение. И те ще си останат духовно заробени, очаквайки някой друг да ги освободи от примиренчеството и овчедушието.

Един тревожен, разтърсващ бащино-синовен литературен етюд, написан с прикрита ирония. Или пък с насмешка? На един от най-интересните и загадъчни словашки писатели.

В името на Бащата (2011) е най-успешната книга на Владимир Бала с вече три издания в родината си, за която той печели най-голямата словашка награда за литература "Anasoft Litera.