Спомни си за царя

Най-голямото коварство на политиката е невероятната й способност да погълне всички инак нормални човешки дейности, страсти, емоции, амбиции. Наблюдавах моя господар - как неговата естествена човешка несигурност и нерешителност се обърна в нещастие за милиони хора от една далечна страна. Как за много поданици неговата лична амбиция се превърна във въпрос на престиж.

Не само България щеше да строши веригите на васал на Османската империя и щеше да стане независима, моят господар също щеше да се издигне по стълбицата на властта и с още малко щеше да се приближи до Всемогъщия.

И тук изведнъж един малък народ, българите, се разбраха в парламента и в кабинета на министрите техният владетел да се нарича не крал, а цар. Убеждаваха самите себе си, че са прави. Фердинанд засия. Някой бе открил в университетската библиотека, че още в X век римският папа е признал българския владетел за цар, кесар. Така е било дотогава, докато турците не бяха унищожили българската империя.

Един малък народ може да се договори за каквото си поиска, дори може и да е прав. Само че шепата цезари, начело на големите империи, щяха да се почувстват засегнати. Можеше да се очаква, че българската игра на цар ще предизвика всеобщата съпротива на съществуващите имперски глави. Това можеше да очаква и Фердинанд. Но той играеше вабанк.