Легенда за езика

Годината е 1972. Вече са изминали четири години от нахлуването на войските на Варшавския договор в Чехословакия (1968 г.), с което се слага край на зараждащата се пражка пролет и усилията за изграждане на „социализъм с човешко лице". В ход в страната е така наречената нормализация - m задушаване на демократичните промени, реставрация на старите комунистически кадри и на предишния начин на управление, масови уволнения в предприятията, учрежденията» училищата на всички „неудобни" противници на режима. SNB (чешката Държавна сигурност ) се вихри. В тези условия се проследява животът и съдбата на две двойки ггьрвокурсници по история. Според учебната си програма студентите се ровят в миналото и разнищват средновековната легенда за нетленния език, заради който католическият викарий Ян Непомуцки е обявен за светия. И до ден днешен той е много популярен в Чехия и статуята му се издига на Карловия мост в Прага. По ирония на съдбата заради връзката им с един френски (от капиталистическия Запад!) медик, който участва в научния екип, извършващ ексхумация и антропологичен анализ на останките на светеца попадат в полезрението на тайните служби. От жестокия побой в подземията на SNB, единият от невинните младежи загубва живота си, а вследствие на тормоза на същото място една от девойките губи разсъдъка си. Разказът за нейния жизнен път след нещастието се развива паралелно във времето почти до наши дни.

Викарият Ян Непомуцки е бил измъчван и удавен по заповед на чешкия крал Вацлав IV. Вината на католическия църковен служител била, че като изповедник на съпругата на краля отказал да наруши тайната на изповедта и да я предаде на гнева на ревнивия й съпруг. Сходството с методите за изтръгване на истината по времето на „нормализацията" е очевидно. Да не забравяме за тези времена!