Праотечеството и праезикът на българите • Историко филологически издирвания въз основа на първоизточници

Фототипно издание Първо издание, 1907 г.

Дай Бог българите да осъзнаят истинската си история, да осъзнаят истинските си корени, древното си минало, и да се сложи край на всички изопачавания в тяхната история. Да разберат най-сетне, че са най-древен народ, че са генетичен носител на свещените познания за човечеството, че не случайно са подложени на толкова изпитания, и се намират от толкова време на изпит.

Всъщност Азът на българите е генетичният носител на бъдещите промени пред човечеството.

Дай Бог книгата на д-р Г. Ценов - сегашното издавано фототипно издание, от 2005 година нататък, да спомогне за разкриването на подтисканата тема за Произходът на българите.

И деца, и възрастни да разберат, че наистина този народ български е най-древен, и е време да поеме съдбата в ръцете си.

Турската и гръцката тирания бяха свели българския народ до най-ниското стъпало на човешката култура, но българщината му те не можаха да изкоренят.

В съзнанието на народа все още бяха останали зародиши от национален усет.

съзнание. Българският народ съзна, че е бил народ и е имал своя самостоятелна държава и успя даже да си извоюва своя народна църква. Русия освободи една част от българския народ. Освободените българи се обявиха за самостоятелно управление, но те се разделиха по атавизъм на два дяла.

Единият дял, който се наричаше славянофили, бе на мнение, че България трябва да се постави под протектурата на Русия, защото тя сама не могла да се управлява.

Другата партия, която се наричаше патриоти, беше за една самостоятелна България. Ожесточените борби между тези две партии пълнят историята на България от освобождението до световната война. Русофилите, се засилиха от разните модерни течения, като комунисти, социалисти и други -исти, които от народност и отечество не се интересуваха. Отечестволюбието се счете за порок, за назадничавост. Тежко на този, комуто излезеше дума, че е патриот.

Когато (1907 г.) аз издадох моята книга "Праотечеството на българите", от която излизало, че българите са били нещо по-добро от онова, което се мислеше досега за тях, аз бях обявен за патриот и, следователно, за човек, който стои извън законите.

Всички, които ме критикуваха, критикуваха ме не по съдържание, не защото посочените от мен данни са неверни, а защото съм бил патриот, който изнасял факти, че българите били и храбри, и културни, когато според мнението на моите противници било очевидно, че българите са създадени от природата за тор на чужди ниви.

Д-р Ганчо Ценов